66
фик
с
а
цию да
нных о
пыт
а к
а
к пр
о
бл
е
му пр
о
т
о
к
о
л
ь
ных пр
е
дл
о
же
ний
1
из
к
о
т
о
р
ыхв
ыв
о
дит
с
яикк
о
т
о
р
ымвпр
инципемо
же
тбыт
ьс
в
е
де
нана
у
чна
я
т
е
о
р
ия дл
я с
в
о
е
й в
е
р
ифик
а
ции. В с
о
в
р
е
ме
нно
й ме
т
о
до
л
о
г
ии на
у
к
и
на
бл
юде
ниер
е
дк
ор
а
с
с
ма
т
р
ив
а
е
т
с
як
а
кс
а
мо
с
т
о
я
т
е
л
ь
ныйиу
нив
е
р
с
а
л
ь
ный
на
у
чныйме
т
о
д,по
с
к
о
л
ь
к
уда
жевпр
о
с
т
ыхпр
о
це
ду
р
а
хо
нов
с
е
г
дас
в
я
з
а
нос
мыс
л
ит
е
л
ь
нымипр
о
це
с
с
а
ми, авс
л
о
жныхв
ыс
т
у
па
е
тк
а
кне
о
бх
о
димый, но
в
с
ежес
л
у
же
бныйпр
ие
м. Ос
о
бу
ю пр
о
бл
е
мус
о
з
да
е
тис
по
л
ь
з
о
в
а
ниеме
т
о
да
на
бл
юде
ния в с
о
циа
л
ь
ных дис
ципл
ина
х —
с
о
цио
л
о
г
ии, а
нт
р
о
по
л
о
г
ии,
с
о
циа
л
ь
но
й пс
их
о
л
о
г
ии и др
.
От
но
ше
ние «на
бл
юда
т
е
л
ь —
о
бъе
к
т
на
бл
юде
ния
» т
р
а
нс
фо
р
мир
у
е
т
с
я в э
т
их дис
ципл
ина
х в о
т
но
ше
ние
на
бл
юда
т
е
л
якна
бл
юда
е
мо
му
, к
о
т
о
р
ыймо
же
тс
о
пр
о
т
ив
л
я
т
ь
с
яна
бл
юде
нию,
из
ме
ня
т
ьс
в
о
епо
в
е
де
ниевс
ил
уна
л
ичияс
а
мо
г
ое
г
офа
к
т
а
, пыт
а
т
ь
с
яв
л
ия
т
ь
нана
бл
юда
т
е
л
яит
. д., т
. е
. т
а
к
жев
ыс
т
у
па
т
ьа
к
т
ив
ныма
г
е
нт
о
мпр
о
в
о
димо
й
пр
о
це
ду
р
ы. Та
к
им о
бр
а
з
о
м, пр
и ис
пол
ь
з
о
в
а
нии ме
т
о
да на
бл
юде
ния в
с
о
циа
л
ь
ных дис
ципл
ина
х с
а
мо пр
ис
у
т
с
т
в
ие на
бл
юда
т
е
л
я у
же с
о
з
да
е
т
пр
о
бл
е
мы, к
о
т
о
р
ыет
р
е
бу
ютр
е
ше
ния
.
Со
цио
л
о
г
ия пе
р
в
о
й о
пр
о
бо
в
а
л
а с
по
с
о
б на
бл
юде
ния
, пр
и к
о
т
о
р
о
м
на
бл
юда
т
е
л
ь о
к
а
з
ыв
а
е
т
с
я в
к
л
юче
нным в жиз
не
де
я
т
е
л
ь
но
с
т
ь г
р
у
ппы,
1 Протокольные предложения — в методологической концепции
логического позитивизма предложения, образующие эмпирический
базис науки. Первоначально в качестве эмпирического был принят
феноменалистский язык, состоящий из протокольных предложений,
которые
фиксируют
известные
переживания
субъекта,
например
«Сейчас я вижу зеленое», «Здесь я чувствую теплое» и т. п. Считалось,
что
эти
предложения
обладают
следующими
особенностями:
1)
они
выражают
«чистый»
чувственный
опыт
субъекта;
2)
они
абсолютно
достоверны, т. е. в их истинности невозможно сомневаться; 3) они
нейтральны
по
отношению
ко
всему
остальному
знанию;
4)
они
гносеологически первичны, т. е. именно с их установления начинается
процесс
познания.
Однако
когда
выяснилось,
что
«чистый»
чувственный опыт невозможен, логическим позитивистам пришлось
отказаться от первой особенности и в значительной мере от всего
остального
67
в
ыс
т
у
па
юще
йе
г
оо
бъе
к
т
о
м. Ре
чьиде
тов
к
л
юче
нно
м, ил
иу
ча
с
т
в
у
юще
м,
на
бл
юде
нии,
пр
е
дпо
л
а
г
а
юще
м
р
а
з
ну
ю
с
т
е
пе
нь
«в
к
л
юче
нно
с
т
и».
Ана
л
о
г
ичныйс
по
с
о
бна
бл
юде
нияс
т
а
л
аис
по
л
ь
з
о
в
а
т
ьа
нт
р
о
по
л
о
г
ия
, к
о
г
да
из
у
ча
в
ша
я
с
я е
ю к
у
л
ь
т
у
р
а о
т
л
ича
л
а
с
ь о
т т
о
й, к к
о
т
о
р
о
й пр
ина
дл
е
жа
л
ис
с
л
е
до
в
а
т
е
л
ь
. Пс
их
о
л
о
г
ияда
л
аме
т
о
диче
с
к
о
ео
бо
с
но
в
а
ниеис
по
л
ь
з
ов
а
ния
с
а
мо
на
бл
юде
ния ( инт
р
о
с
пе
к
ции),
р
а
з
дв
ину
в т
е
м с
а
мым г
р
а
ницы и
в
о
з
мо
жно
с
т
и ме
т
о
да на
бл
юде
ния в це
л
о
м. На
к
о
не
ц, в р
я
де дис
ципл
ин
в
о
общепо
с
т
а
в
л
е
напо
дс
о
мне
ниев
о
з
мо
жно
с
т
ьпр
инципиа
л
ь
но
г
ор
а
з
л
ичия
ме
ждуна
бл
юде
ние
мк
а
кна
у
чно
йпр
а
к
т
ик
о
й, со
дно
йс
т
о
р
о
ны, ио
бычно
й
пр
о
це
ду
р
о
йпо
в
с
е
дне
в
но
йжиз
ни— сдр
у
г
о
й.
Впр
о
це
с
с
еис
по
л
ь
з
о
в
а
нияна
бл
юде
ниявпр
а
к
т
ик
ес
о
циа
л
ь
но
йр
а
бо
т
ы
не
о
бх
о
димо у
чит
ыв
а
т
ь с
л
е
ду
ющие е
г
о о
с
о
бе
нно
с
т
и: в
о
- пе
р
в
ых
, дл
я
на
бл
юде
ния х
а
р
а
к
т
е
р
на с
в
я
з
ь на
бл
юда
т
е
л
я с из
у
ча
е
мым о
бъе
к
т
о
м.
Со
циа
л
ь
ныйр
а
бо
т
ник
, из
у
ча
ющийо
бще
с
т
в
оил
ик
а
к
у
ю-т
ое
г
ог
р
у
ппу
, с
а
м
я
в
л
я
е
т
с
ячл
е
но
мо
бще
с
т
в
а
, аино
г
даит
о
йс
о
циа
л
ь
но
йг
р
у
ппы, к
о
т
о
ру
ю о
н
из
у
ча
е
т
. По
э
т
о
муе
г
опр
ина
дл
е
жно
с
т
ько
бще
с
т
в
уил
ик
а
к
о
й-т
ое
г
ог
р
у
ппе
на
к
л
а
дыв
а
е
т с
у
ще
с
т
в
е
нный о
т
пе
ча
т
о
к на в
о
с
пр
ия
т
ие им с
о
циа
л
ь
но
й
де
йс
т
в
ит
е
л
ь
но
с
т
и, ат
а
к
женае
епо
нима
ние
, ис
т
о
л
к
о
в
а
ниеио
це
нк
у
. Во
-в
т
о
-
р
ых
, на
бл
юда
т
е
л
ьв
о
с
пр
инима
е
тиз
у
ча
е
мыйс
о
циа
л
ь
ныйо
бъе
к
тче
р
е
зпр
из
му
с
в
о
ихинт
е
р
е
с
о
в
, пр
ив
я
з
а
ннос
т
е
й, э
мо
ций, с
импа
т
ий, а
нт
ипа
т
ийидр
у
г
их
индив
иду
а
л
ь
ных х
а
р
а
к
т
е
р
ис
т
ик
,
к
о
т
о
р
ые не мо
г
у
т не на
к
л
а
дыв
а
т
ь
о
пр
е
де
ле
нныйо
т
пе
ча
т
о
кнас
а
м пр
о
це
с
сна
бл
юде
ния( в
ыбо
ре
г
оо
бъе
к
т
а
,
т
о
чк
из
р
е
ниянане
г
оит
. д.), ат
а
к
женае
г
оо
це
нк
уиинт
е
р
пр
е
т
а
цию. В-
т
р
е
т
ь
их
, в пр
о
це
с
с
е с
о
циа
л
ь
но
г
о по
з
на
ния на
бл
юде
ние в
с
е
г
да я
в
л
я
е
т
с
я
с
е
л
е
к
т
ив
ным, т
. е
. на
пр
а
в
л
е
нным нас
о
в
е
р
ше
нноо
пр
е
де
л
е
нныео
бъе
к
т
ы,
к
о
т
о
р
ые по
дл
е
жа
т на
бл
юда
т
е
л
ь
ным о
пе
р
а
ция
м, и не пр
инима
ющим в
о
в
нима
ниев
с
ео
с
т
а
л
ь
ные
. Се
л
е
к
т
ив
но
с
т
ьна
бл
юде
нияо
пр
е
де
л
я
е
т
с
яце
л
я
ми,а
т
а
к
же з
а
да
ча
ми пр
о
в
о
димо
г
о ис
с
л
е
до
в
а
ния
. В-че
т
в
е
р
т
ых
, в о
т
л
ичие о
т
е
с
т
е
с
т
в
е
нно
-на
у
чно
г
о по
з
на
ния
, в с
о
циа
л
ь
но
м о
бычно с
л
о
жно пр
о
в
е
с
т
и
по
в
т
о
р
но
е на
бл
юде
ние
. Та
к
о
е на
бл
юде
ние чр
е
з
в
ыча
йно з
а
т
р
у
днит
е
л
ь
но
,
68
по
с
к
о
л
ь
к
у с
о
циа
л
ь
ные я
в
л
е
ния и пр
о
це
с
с
ы по
дв
е
р
г
а
ют
с
я в
о
з
де
йс
т
в
ию
о
г
р
о
мно
г
о к
о
л
иче
с
т
в
а фа
к
т
о
р
о
в
, по
д в
л
ия
ние
м к
о
т
о
р
ых о
ни по
с
т
о
я
нно
в
идо
из
ме
ня
ют
с
я
. По
э
т
о
му т
о
л
ь
к
о х
о
р
о
шо о
р
г
а
низ
о
в
а
нно
е
, т
ща
т
е
л
ь
но
пр
о
в
е
де
нно
еине
о
дно
к
р
а
т
но
ена
бл
юде
ниемо
же
то
бе
с
пе
чит
ьис
с
л
е
до
в
а
т
е
л
я
до
с
т
о
в
е
р
но
йинфо
р
ма
цие
й. Пот
о
йжепр
ичинена
бл
юде
ниек
а
кме
т
о
д
с
бо
р
а пе
р
в
ично
й инфо
р
ма
ции р
е
дк
о в
ыс
т
у
па
е
т в к
а
че
с
т
в
е о
с
но
в
но
г
о
инс
т
р
у
ме
нт
ас
о
циа
л
ь
но
г
опо
з
на
ния
, ача
щев
с
е
г
оис
по
л
ь
з
у
е
т
с
явс
о
че
т
а
ниис
др
уг
имипр
ие
ма
ми.
Измерение
. На
бл
юде
ниет
е
с
нос
в
я
з
а
нос
измерением
, пр
е
дс
т
а
в
л
я
ющим
с
о
бо
й пр
о
це
ду
р
у пр
ис
в
о
е
ния р
у
бр
ик
а
цио
нных с
имв
о
л
о
в на
бл
юда
е
мым
о
бъе
к
т
а
мвс
о
о
т
в
е
т
с
т
в
иисо
пр
е
де
л
е
ннымпр
а
в
ил
о
м. Эт
ис
имв
о
л
ымо
г
у
тбыт
ь
дв
о
я
к
о
г
ор
о
да
: в
о
-пе
р
в
ых
, ме
т
к
а
ми,пр
е
дс
т
а
в
л
я
ющимик
л
а
с
с
ыил
ик
а
т
е
г
о
р
ии
о
бъе
к
т
о
в в по
пу
л
я
ции, а в
о
- в
т
о
р
ых
, чис
л
а
ми, к
о
т
о
р
ые х
а
р
а
к
т
е
р
из
у
ют
с
т
е
пе
ньв
ыр
а
же
нно
с
т
иуо
бъе
к
т
аиз
ме
р
я
е
мо
г
ос
в
о
йс
т
в
а
. Це
л
ь
ю из
ме
р
е
ния
я
в
л
я
е
т
с
япо
л
у
че
ниефо
р
ма
л
ь
но
й мо
де
ли, к
о
т
о
р
а
ямо
г
л
абы виз
в
е
с
т
но
м
с
мыс
л
ез
а
ме
нит
ьс
а
м о
бъе
к
т
. Ка
кв
с
я
к
а
ямо
де
ль
, из
ме
р
е
ниепр
ив
о
дитк
по
т
е
р
еча
с
т
иинфо
р
ма
цииобо
бъе
к
т
еил
ие
еис
к
а
же
нию, к
о
т
о
р
о
еино
г
да
мо
же
тбыт
ьз
на
чит
е
л
ь
ным. По
т
е
р
яил
иис
к
а
же
ниеинфо
р
ма
циипр
ив
о
дитк
в
о
з
ник
но
в
е
нию
ошибок
,
в
е
л
ичина к
о
т
о
р
ых з
а
в
ис
ит о
т т
о
чно
с
т
и
из
ме
р
ит
е
л
ь
но
г
о инс
т
р
у
ме
нт
а
,
а т
а
к
же у
с
л
о
в
ий, пр
и к
о
т
о
р
ых о
но
пр
о
из
в
о
дит
с
я
, и к
в
а
л
ифик
а
ции на
бл
юда
т
е
л
я
. Ра
з
л
ича
ют
случайные
и
систематические ошибки измерения
, пе
р
в
ые из к
о
т
о
р
ых по
дчиня
ют
с
я
с
т
а
т
ис
т
иче
с
к
им з
а
к
о
но
ме
р
но
с
т
я
м и но
р
ма
л
ь
но р
а
с
пр
е
де
л
я
ют
с
я в
о
к
р
у
г
ис
т
инно
г
оз
на
че
нияиз
ме
р
я
е
мо
г
опр
из
на
к
а
, ав
т
о
р
о
епо
с
т
о
я
ннос
ме
ща
е
т
с
яо
т
не
г
о
. Пр
и ис
с
л
е
до
в
а
нии о
т
де
л
ь
но
г
о о
бъе
к
т
а о
дина
к
о
в
о о
па
с
ны к
а
к
с
л
у
ча
йные
, т
а
к и с
ис
т
е
ма
т
иче
с
к
ие о
шибк
и из
ме
р
е
ния
. Пр
и о
бо
бще
нии
инфо
р
ма
циионе
к
о
т
о
р
ыхс
о
в
о
к
у
пно
с
т
я
хиз
ме
р
я
е
мыхо
бъе
к
т
о
вс
л
у
ча
йные
о
шибк
ивк
а
к
о
й-т
оме
р
ев
з
а
имно«по
г
а
ша
ют
с
я
», т
о
г
дак
а
кс
ис
т
е
ма
т
иче
с
к
ие
мо
г
у
тпр
ив
е
с
т
икз
на
чит
е
л
ь
но
мус
ме
ще
ниюр
е
з
у
л
ь
т
а
т
о
виз
ме
р
е
ния
.
69
Пр
а
в
ило пр
ис
в
о
е
ния с
имв
о
л
а о
бъе
к
т
у из
ме
р
е
ния на
з
ыв
а
е
т
с
я
измерительной шкалой
, к
о
т
о
р
а
ядо
л
жнапр
а
в
ил
ь
ноо
т
р
а
жа
т
ье
г
оиз
у
ча
е
мые
х
а
р
а
к
т
е
р
ис
т
ик
и, ас
л
е
до
в
а
т
е
л
ь
но
, име
т
ьт
ежес
в
о
йс
т
в
а
, чт
оииз
ме
р
я
е
мые
по
к
а
з
а
т
е
л
и. Выде
л
я
ютче
т
ыр
ео
с
но
в
ныхт
ипаиз
ме
р
ит
е
л
ь
ныхшк
а
л
: шк
а
л
у
на
име
но
в
а
ний, шк
а
л
упо
р
я
дк
а
, инт
е
р
в
а
л
ь
ну
ю шк
а
л
уишк
а
л
уо
т
но
ше
ний.
Шкала наименований
( ил
и но
мина
л
ь
на
яшк
а
л
а
) ис
по
л
ь
з
у
е
т
с
ят
о
л
ь
к
одл
я
о
боз
на
че
ния пр
ина
дл
е
жно
с
т
и о
бъе
к
т
а к о
дно
му из не
с
к
о
л
ь
к
их
не
пе
р
е
с
е
к
а
ющих
с
як
л
а
с
с
о
в
. Еепр
име
р
а
мия
в
л
я
ют
с
япо
л
, на
цио
на
л
ь
но
с
т
ь
,
с
пе
циа
л
ь
но
с
т
ьпоо
бр
а
з
о
в
а
нию ит
. д. Ха
р
а
к
т
е
р
но
йо
с
о
бе
нно
с
т
ь
ю шк
а
л
ы
на
име
но
в
а
нийя
в
л
я
е
т
с
япр
инципиа
л
ь
на
яне
в
о
з
мо
жно
с
т
ьу
по
р
я
до
чит
ьк
л
а
с
с
ы
поиз
ме
р
я
е
мо
мупр
из
на
к
у
, т
. е
. книмне
л
ь
з
япр
име
ня
т
ьо
це
нк
и«бо
л
ь
ше—
ме
нь
ше
», «л
у
чше— х
у
же
»ит
. п.Единс
т
в
е
ннымо
т
но
ше
ние
м, о
пр
е
де
л
е
нным
наэ
т
о
йшк
а
л
е
, я
в
л
я
е
т
с
яо
т
но
ше
ниет
о
жде
с
т
в
а
. Объе
к
т
ы, пр
ина
дл
е
жа
щиек
о
дно
му к
л
а
с
с
у
, с
чит
а
ют
с
я т
о
жде
с
т
в
е
нными, а к р
а
з
ным к
л
а
с
с
а
м —
р
а
з
л
ичными
1
Та
к
, пр
ииз
ме
р
е
ниипо
л
амыо
т
но
с
имк
а
ждо
г
оче
л
о
в
е
к
ал
ибок
к
л
а
с
с
уму
жчин, л
ибокк
л
а
с
с
уже
нщин. Пр
иэ
т
о
мпр
е
дс
т
а
в
ит
е
л
ик
а
ко
дно
г
о
т
а
кидр
у
г
о
г
ок
л
а
с
с
ас
чит
а
ют
с
ят
о
жде
с
т
в
е
нными. Ча
с
т
нымс
л
у
ча
е
мшк
а
л
ы
на
име
но
в
а
ний я
в
л
я
е
т
с
я
дихотомическая шкала
, с по
мо
щь
ю к
о
т
о
р
о
й
фик
с
ир
у
е
т
с
яна
л
ичиеил
иот
с
у
т
с
т
в
иеуне
к
о
т
о
р
о
г
оо
бъе
к
т
ао
пр
е
де
л
е
нно
г
о
пр
из
на
к
а
2
.
Шкала порядка
по
з
в
о
л
я
е
тнет
о
л
ь
к
ор
а
з
бив
а
т
ьо
бъе
к
т
ынак
л
а
с
с
ы, нои
у
по
р
я
до
чив
а
т
ьихпов
о
з
р
а
с
т
а
нию ( у
быв
а
нию) из
у
ча
е
мо
г
опр
из
на
к
а
. Кр
о
ме
о
т
но
ше
ният
о
жде
с
т
в
а
, нане
йо
пр
е
де
л
е
нот
а
к
жео
т
но
ше
ниепо
р
я
дк
а
. Иными
с
л
о
в
а
ми, о
бо
бъе
к
т
а
х
, о
т
не
с
е
нныхко
дно
муизк
л
а
с
с
о
в
, из
в
е
с
т
нонет
о
л
ь
к
о
1
С име
не
м Ле
йбницас
в
я
з
ыв
а
ютфо
р
му
л
ир
о
в
к
упр
инципат
о
жде
с
т
в
ане
р
а
з
л
ичимых
,
с
о
г
л
а
с
но к
о
т
о
р
о
му пр
е
дме
т
ы, не
р
а
з
л
ичимые в к
а
к
о
м-т
о от
но
ше
нии, с
чит
а
ют
с
я
т
о
жде
с
т
в
е
нными.
1
Дихо
т
о
мия( о
тг
р
е
ч.
dicha и tome — рассечение на две части) — деление объема
понятия на две часта, которые полностью исчерпывают его.
70
т
о
, чт
оо
нит
о
жде
с
т
в
е
нныдр
у
гдр
у
г
у
, ноит
о
, чт
оо
нио
бл
а
да
ютиз
ме
р
я
е
мым
с
в
о
йс
т
в
о
мвбо
л
ь
ше
йил
име
нь
ше
йс
т
е
пе
ни, че
мо
бъе
к
т
ыиздр
у
г
ихк
л
а
с
с
о
в
.
Одна
к
ошк
а
л
апо
р
я
дк
анемо
же
то
т
в
е
т
ит
ьнав
о
пр
о
с
, на
с
к
о
л
ь
к
оэ
т
ос
в
о
йс
т
в
о
в
ыр
а
же
нос
ил
ь
не
еуо
бъе
к
т
о
визо
дно
г
ок
л
а
с
с
а
, че
муо
бъе
к
т
о
виздр
у
г
о
г
о
к
л
а
с
с
а
. Та
к
, в
ыпу
с
к
нику
нив
е
р
с
ит
е
т
аиме
е
тбо
л
е
ев
ыс
о
к
ийо
бр
а
з
о
в
а
т
е
л
ь
ный
у
р
о
в
е
нь
, че
мв
ыпу
с
к
никс
р
е
дне
йшк
о
л
ы, нор
а
з
ницаву
р
о
в
неихо
бр
а
з
о
в
а
ния
не по
дда
е
т
с
я не
по
с
р
е
дс
т
в
е
нно
му из
ме
р
е
нию. Ча
с
т
ным с
л
у
ча
е
м шк
а
л
ы
по
р
я
дк
ая
в
л
я
е
т
с
я
оценочная шкала
, ис
по
л
ь
з
о
в
а
ниек
о
т
о
р
о
й пр
е
дпо
л
а
г
а
е
т
по
л
у
че
ниео
бъе
к
т
о
мо
це
нк
и, о
бу
с
л
о
в
л
е
нно
ео
пр
е
де
л
е
ннымчис
л
о
мба
л
л
о
в
.
Еемо
жнопр
о
ил
л
юс
т
р
ир
о
в
а
т
ьспо
мо
щь
ю шк
о
л
ь
ныхо
це
но
к
, дл
як
о
т
о
р
ых
с
чит
а
е
т
с
я в
по
л
не до
пу
с
т
имым р
а
с
с
чит
ыв
а
т
ь с
р
е
дний ба
л
л по а
т
т
е
с
т
а
т
у
з
р
е
л
о
с
т
и. Ещео
дним ча
с
т
ным с
л
у
ча
е
м шк
а
л
ы по
р
я
дк
ая
в
л
я
е
т
с
я
ранговая
шкала
, пр
име
ня
е
ма
яо
бычно вт
е
х с
л
у
ча
я
х
, к
о
г
дапр
из
на
к з
а
в
е
до
мо не
по
дда
е
т
с
я о
бъе
к
т
ив
но
му из
ме
р
е
нию ил
и к
о
г
да по
р
я
до
к о
бъе
к
т
о
в бо
л
е
е
в
а
же
н, че
мт
о
чна
яв
е
л
ичинар
а
з
л
ичийме
ждуними. Пе
р
в
ыйизэ
т
ихс
л
у
ча
е
в
мо
жно пр
о
ил
л
юс
т
р
ир
о
в
а
т
ь из
ме
р
е
ние
м т
а
к
о
г
о пр
из
на
к
а
, к
а
к к
р
а
с
о
т
а
, а
в
т
о
р
о
й —
т
е
х ме
с
т
,
к
о
т
о
р
ые з
а
ня
т
ы у
ча
с
т
ник
а
ми в с
по
р
т
ив
ных
с
о
р
е
в
нов
а
ния
х
.
Шк
а
л
ы на
име
но
в
а
ний и по
р
я
дк
ах
а
р
а
к
т
е
р
из
у
ют
с
я т
е
м, чт
о в них
пр
ис
в
а
ив
а
е
мыео
бъе
к
т
а
мс
имв
о
л
ынео
бл
а
да
ютчис
л
о
в
ымис
в
о
йс
т
в
а
ми,да
же
е
с
л
ио
низ
а
пис
ыв
а
ют
с
яспо
мо
щь
ю цифр( на
пр
име
р
, пе
р
в
о
еме
с
т
о
, в
т
о
р
о
е
ме
с
т
о и т
.
д.).
По
э
т
о
му их на
з
ыв
а
ют
качественными шкалами
,
пр
о
т
ив
о
по
с
т
а
в
л
я
я т
е
м с
а
мым
количественным
, к к
о
т
о
р
ым о
т
но
с
я
т
с
я
инт
е
р
в
а
л
ь
на
яшк
а
л
аишк
а
л
ао
т
но
ше
ний.Общимс
в
о
йс
т
в
о
мк
о
л
иче
с
т
в
е
нных
шк
а
ля
в
л
я
е
т
с
ят
о
, чт
оо
нипр
е
дпо
л
а
г
а
ютнет
о
л
ь
к
оо
пр
е
де
л
е
нныйпо
р
я
до
к
ме
ждуо
бъе
к
т
а
ми,ноина
л
ичиене
к
о
т
о
р
о
йе
диницыиз
ме
р
е
ния
, по
з
в
о
л
я
юще
й
о
пр
е
де
лит
ь
, на
с
к
о
л
ь
к
оз
на
че
ниепр
из
на
к
ауо
дно
г
оо
бъе
к
т
або
л
ь
шеил
и
ме
нь
ше
, че
м удр
у
г
о
г
о
. Инымис
л
о
в
а
ми, наэ
т
ихшк
а
л
а
хо
пр
е
де
л
е
ны не
т
о
ль
к
о о
т
но
ше
ния т
о
жде
с
т
в
а и по
р
я
дк
а
, но и о
т
но
ше
ние р
а
з
но
с
т
и, а
с
л
е
до
в
а
т
е
л
ь
но
, книммо
жнопр
име
ня
т
ьа
р
ифме
т
иче
с
к
иеде
йс
т
в
ияс
л
о
же
ния